Header Logo

В очакване на българите и румънците

Dw

180 000 души. Толкова се очаква да пристигнат от България и Румъния в Германия след отварянето на пазара на труда, пише "Франкфуртур алгемайне цайтунг". На темата се спират и редица други германски издания. Сценариите са сходни: на 2 май 2011 г. германският трудов пазар бе отворен за над 70 милиона граждани на осем източно- и централновропейски държави. Апокалиптичните прогнози за очаквания приток изобщо не закъсняха, но и ни най-малко не се оправдаха - защото този, който бе поискал да дойде, вече бе дошъл. От януари 2014 г. става факт и свободният достъп до пазара на труда за 21,3 милиона румънци и 7,3 милиона българи. Този път дебатите са даже по-ожесточени, отколкото преди две години. "Броят на пришълците ще расте, намираме се на прага на нова миграционна вълна", заяви председателят на института "Ифо" Ханс-Вернер Зин. В тежест на социалната система от услуги? Други учени обаче изразяват по-различни позиции. "Не може да се очаква, че Германия ще бъде залята от нискоквалифицирани работници от България и Румъния", предполага директорът на берлинския Институт за демография и развитие Райнер Клингхолц. Както сочат данните - пристигналите и от двете страни хора до момента са по-скоро добре образовани: 55 на сто са със средно специално или висше образование. До подобни изводи стигат и в Института за изследване на пазара на труда. "Досега румънците и българите не са в особена тежест на германската социална система", казва пред "Франкфуртур алгемайне цайтунг" експертът Херберт Брюкер. Макар напоследък да се наблюдава увеличаване на броя на хората, получаващи помощи за безработни: през 2013 на тях са разчитали 10 процента от българите и румънците в Германия, което е с 1,4 пункта повече за една година. Този показател е над средния за Германия като цяло - 7,5 на сто, но е значително по-нисък от средното ниво за чужденците - 15 процента. Според Института за изследване на пазара на труда от отварянето на трудовия пазар на 1 януари 2014 г. се очакват два основни ефекта: от една страна нарастват шансовете за румънци и българи да си намерят работа, от друга - има и повече потенциални потребители на системата от социални услуги. Оценките се движат между 50 000 и 90 000. Експертът по миграцията Брюкер обяснява очаквания приток на чужденци към Германия най-вече с последствията от икономическата криза в Европа, покрай която привлекателността на държави като Испания и Италия значително е намаляла, а притегателната сила на Германия е нараснала. Икономическите различия между Румъния и България и повечето останали държави от ЕС е огромна, както се вижда от данните на Евростат. Тези данни показват, че през 2010 г. българският работник е печелел средно 4 400 евро, но не за месец, а за година, румънският му колега е изкарвал 5 900 евро. За сравнение в Германия средната заплата е била 42 400 евро, посочват във "Франкфуртер алгемайне цайтунг". "Добър шанс" за германския трудов пазар "ВАЦ" от своя страна отбелязва, че очакваните на германския трудов пазар 180 000 българи и румънци, могат да будят опасения, да пораждат защитни рефлекси и да укрепват позициите на евроскептиците, но в никакъв случай не могат да предизвикат изненада. От 2007 г. Германия знае, че през 2014 границите ще се отворят и за новите държави-членки на ЕС. С други думи, имало е достатъчно време за подготовка на трудовия пазар. Само че той има един сериозен нерешен проблем - дългосрочно безработните, които поради недостатъчната си квалификация няма как да подпомогнат разрешаването на проблема с недостига на квалифицирани кадри. А този проблем е налице напълно независимо от притока на хора от Източна Европа и няма да намалее от началото на 2014 г. Агенция ДПА цитира експерта по миграцията Клаус Цимерман, според когото свободата за избор на работно място за румънците и българите е "добър шанс" за германския трудов пазар. Повечето имигранти от двете страна са добре квалифицирани специалисти - лекари или инженери, от които Германия има спешна нужда. "Не може и дума да става за масов приток на бедняци, които ще обременят германската социална система, това би било безотговорно", смята Цимерман. Съобщава: DW.DE

bginfo.es | All rights reserved.

Top Desktop version