Header Logo

Испания е обречена да последва Гърция

Spain456Пазарите изглежда смятат, че кризата в еврозоната е приключила. Няколко политици казаха, че най-лошото е отминало. Самодоволството се връща. Имаше подобни изказвания и в миналото. Винаги, когато е налице техническия прогрес, благодарение на чадър от ликвидност, стимули или успешен суап на дълг, оптимизмът се завръща.

Ако смятате, че политиката на Европейската централна банка е "купила време", трябва да се запитате: време за какво? Ситуацията с дълга на Гърция остава неустойчива. Същото важи и за Португалия и за европейския банков сектор и за Испания. Дори ако ЕЦБ предостави на банките неограничено евтино финансиране до края на десетилетието, това не би било достатъчно, пише Вофганг Мюнхау в FT.

В Испания, по-голямата част на токсичния дълг се държи от частния сектор. Нивото на дълга на частния сектор, а именно домакинствата и нефинансовите предприятия, е било 227.3 на сто от брутния вътрешен продукт на страната в края на 2010 г, по данни на Евростат. Стойностите за миналата година все още не са публикувани, но едва ли ще са по-ниски. Една от областите, където се случва корекция е жилищният пазар. Общият индекс за цените на жилищата е намалял с 11.2 на сто миналата година, но е само с 21.7% под историческия си връх от третото тримесечие на 2007 г. Испанският балон беше много по-голям от другите, но цените намаляха само с около 20%.

Вероятно консолидацията на цените на жилищата в Испания все още не е и наполовина завършена. В същото време, в реално изражение, жилищният бум в САЩ е почти напълно изчистен. Графиките на цените след спукването на балоните оформят силни низходящи криви. В Испания както и на други места изглежда логично да се предположи, че реалните цени в крайна сметка ще паднат до нивата от края на 1990-те години.

 

Испанското правителство принуди спестовни банки да отпишат през тази година 50 млрд. евро от стойността на ипотечните си портфейли. Но изглежда загубите ще достигнат много по-голям размер. Официалните оценки предполагат леко повишение на цените и бързо възстановяване на икономиката. И двете прогнози са нереални. Испанската икономика не може да излезе от кризата при условие, че задлъжнялостта и в частния и в публичния сектор остава все така висока.

 

Всъщност перспективите пред дълга на публичния сектор са за повишение. Дефицитът в бюджета на испанското правителство достигна 8.5% от БВП през миналата година. Наскоро правителството ревизира целевото ниво за тази година до 5.3 на сто и до 3% през 2013 г. Така ако се погледнат нивата на дълга, частен и държавен, на преден план въобще не стои въпросът дали испанската икономика ще излезе от кризата през тази или следващата година, а дали това ще стане до края на това десетилетие.

 

Типичният европейски отговор на тази мрачна прогноза би бил, че икономическите реформи ще увеличат доверието и оттам производство и растежа. Оптимистите посочват Италия, където назначаването на Марио Монти като министър-председател доведе до един привидно добродетелен кръг от реформи и по-ниски лихвени проценти по дълга. Основната реформа и в двете страни е либерализиране на трудовото законодателство. Но премахването на сиестата едва ли ще има значителен ефект за икономиката.

За Испания, правилната политика е да се принуди частният сектор да осъществи диливъридж в следващите 3-5 години, последван от силно ограничаване на дефицита в публичния сектор и икономически реформи. Така шоковият ефект за икономиката ще бъде ограничен, и корекцията реално ще се реализира по-бързо.

От друга страна комбинацията от хлабава парична политика, провеждана от ЕЦБ и съкращаване на фискалните разходи в Испания ще забави неизбежната корекция. Испания остава заседнала в капан на дълга, от който фалитът ще бъде само временен изход. Ако тя следва договорените политики, в крайна сметка, ще се озове както Гърция, Португалия и Ирландия, под спасителния чадър. Това е най-вероятният сценарий за Испания.

Политиките на ЕЦБ не купиха време. Те забавиха с политическите процеси и икономическите корекции, необходими за разрешаване на кризата. Най-лошото вероятно все още предстои.

Съобщи darikfinance.bg

bginfo.es | All rights reserved.

Top Desktop version